СТАЯТА





Би казал, че във тази стая 
             не е живял отдавна никой, 
че е заключена стояла 
             с години нейната врата. 
Тук има миризма на вехто 
             и прах по всичките неща, 
тук бавно времето превръща 
             във прах безжизнен сякаш всичко.

В ъглите расне неусетно 
             вечерната дрезгавина 
и вехне есенното слънце 
             върху килимите на пода, 
а светят жълти зимни дюли, 
             наредени върху комода 
като голяма броеница 
             от кехлибарени зърна.


Какви лица ли отразило 
             ревниво пази огледалото 
То сякаш е един прозорец, 
             отворен в друг предишен свят. 
Часовникът е вече млъкнал 
             и в неговия чер ковчег 
лежат умрели часовете 
             и неподвижно спи махалото.


Портрети на жени, които 
             са си отишли от света, 
висят, от слънце пожълтели, 
             окачени върху стената, 
заспала тежко върху пода, 
             сънува в здрача тишината 
и цялата печална стая 
             залязва бавно с вечерта.


1925 г.